България в ERM2 и банковия съюз

Една изгряваща инвестиционна дестинация в клуба на най-развитите европейски икономики

На 10 юли 2020 г. България и Хърватия бяха включени във валутно-курсовия механизъм на ЕС, познат популярно като “чакалнята на Еврозоната”. Формалното членство вкарва тези две изгряващи европейски икономики в един списък заедно с Дания. Техните три национални валути технически могат да се движат в относително тесни граници на колебание спрямо еврото, използвано от други 17 членки на ЕС. Политически членството на Хърватия и България в Еврозоната изглежда гарантирано, а Дания е винаги добре дошла в клуба, когато реши. Членството на България носи и два допълнителни детайла, които заслужават внимание. Първият е едновременното включване на България в ERM2 и в Банковия съюз на ЕС. Вторият, не по-малко важен, е запазването на механизма на валутен борд до приемането на страната в Еврозоната и окончателната раздяла с местната валута.

Банковият съюз

Членството в банковия съюз е важна част от прехода от национална парична политика към членство в наднационална парична система, каквато е Европейската централна банка. Регулирането на търговските банки по традиция се поверява на централната банка, а паричната политика е неразривно свързана с дейността на търговските банки. Българската народна банка - централната банка в страната - до момента лицензираше и осигуряваше надзор над частните търговски банки, но също така и провеждаше, макар и ограничена, парична политика чрез финно регулиране на изискванията за задължителни резерви, капиталова адекватност и местна ликвидност (регулиране на експозициите в чужди активи). Членството в банковия съюз по същество ще прехвърли тези функции към наднационалния европейски регулатор и ще разтовари местната финансова система от, макар и минималния, риск от местна политическа намеса в делата на банките. Самите банки от своя страна ще видят увеличено инвеститорско доверие към тях в резултат на членството им, вече формализираното, в общоевропейската финансова система.

Валутният борд

Механизмът на валутния борд беше въведен в България през 1997 г. и оттогава функционира безпрепятствено, подкрепян от широк политически консенсус в страната. Валутният борд е вид суперконсервативна парична политика, при която емитирането на местна валута е ограничено от количеството резервни пари в централната банка. В началото резервна валута на българския лев беше германската марка при валутен курс 1:1, после тя беше заместена от еврото при същия валутен курс, при който марката беше заменена от еврото в Германия 1.95583. Оттогава валутният курс на българският лев е бил непроменен и гарантиран от механизма на валутен борд. Има две важни допълнения към този механизъм и моделът в България. Първо, централната банка не може да финансира правителството, което от своя страна гарантира фискала стабилност и устойчивост на управлението на публичния дълг. Второ, централната банка не може да финансира търговски банка с традиционните за паричната политика репо сделки на дълговия пазар. Това от своя страна създава гаранции за консервативни и стабилни търговски банки, които през 23 години валутен борд изпитаха една единствена криза с (почти) системен характер и тя беше относително бързо вкарана в контрол.

На този институционален фон членството на България в ERM2 и в Европейския банков съюз може да се определи като стъпка към повече предвидимост, по-малко риск и повече икономическа свобода.

Предвидимост и сигурност

Към момента на поканата за членство в EMR2 България има едни от най-добрите бюджетни показатели в ЕС, значително по-добри от много от членките на Еврозоната. Нещо повече, политиката на балансиран бюджет и постоянно намаляване на дълга е дългосрочен път, който следват вече шест правителства с разнородна подкрепа от парламента. Бюджетният баланс е положителен или близък до нула почти без прекъсване през всички тези години. Дългът вървеше надолу, като в края на 1990-те години приходите от приватизация се използваха приоритетно за изплащане на публичен дълг, а след това бюджетните излишъци помагаха на този процес. Към момента публичният дълг на България е около 20% от БВП, като само Естония има по-добро ниво на този индикатор в ЕС. Другите две страни в ERM2 Хърватия и Дания имат съотношение дълг към БВП съответно 73% и 33%.

Фискалната стабилност означава предвидимост на данъчната политика, както и на общата бизнес среда. Търговските банки в страната участват на пазар на държавни ценни книжа, но тяхната роля не е критично важна за бюджетното здраве на правителството. Това означава, че паричната политика може да бъде провеждана без да е притискана от бюджетни проблеми и в максимална степен да е освободена от политическа намеса. Членството в ERM2 и банковият съюз затвърждават тази позиция на страната, като тя влиза в клуба с десетилетия традиция на стабилни пари и публични финанси. Валутният борд пък гарантира запазване на фиксирания валутен курс както е бил последните 23 години, до приемане на страната в Еврозоната. Извън съмнение е, че курсът на местната валута няма да се колебае (дори в заложените граници в ERM2 от плюс/минус 15%), а ще остане фиксиран към еврото.

Икономическа свобода

Паричната политика е сбор от макроикономически инструменти, които правителствата традиционно аргументират като коректор на бизнес циклите, но в действителност дискреционната парична политика (както и във всяка друга сфера) е източник на риск и непредвидимост за бизнес климата. Раздялата на Европа с националните парични политики е стъпка към по-свободна икономика. Особено важно е това за малки, отворени икономики, силно интегрирани в глобалните вериги на стойността. Още по-силен става този аргумент за икономики като България, които все още дефинираме като нововъзникващи (emerging). Стабилността на парите са критично важен индикатор за икономическата свобода в една икономика. И макар да имат еднаква тежест с другите аспекти на държавната намеса в стопанските дела в индексите за икономическа свобода, е важно да отбележим, че България последните две десетилетия има едни от най-силните показатели именно в тази сфера. Според индекса Index of Economic Freedom (Heritage Foundation & Wall Street Journal) България е четвърта в света по индикатор “парична свобода” (общият показател на страната е 36-то място от 180 страни, групирана в категория “mostly free”) с показател 85.7 от 100. Според индекса Economic Freedom Index (Fraser Institute) България се нарежда на 38-мо място от 162 икономики по индикатор стабилни пари (общият показател на страната е 44-то място) с индикатор 9.43 от 10.

Всички тези постижения за благоприятния бизнес климат са вече факт, дори преди членството на България в ERM2, което от своя страна ще елиминира политическия риск от промяна на валутния курс и местна инфлационна политика. Това ще бъде така до приемането на страната в Еврозоната, което ще стане по настоящия курс на лева към еврото и при запазване до тогава на механизма на валутен борд, гарантиращ едновременно стабилни пари и стабилни публични финанси.

Автор на публикацията е Георги Стоев, макроикономист, съосновател на Industry watch и стратегически консултант на Тракия икономическа зона.

Имате нужда от консултация във връзка с инвестиционен проект?

Направете Вашето запитване